АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ТРАДИЦИИ/ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ПРАВОРАЗДАВАНЕТО

Съдържание

Въведение. 2
Транспортни престъпления. 3
Сравнителен анализ. 22

1. Въведение

Според официалните данни на Националния статистически институт за 2020 г., 96.3% от случаите на причиняване на смърт при ПТП в България се дължат на неправилни действия на водача, като от тях 29.3% са следствие от движение с превишена или несъобразена скорост.

Тези данни водят до извод, че преимуществено, причиняване на смърт при ПТП се случва, поради непредпазливост. Това означава, че виновният водач не е предвиждал, например, че при движение с превишена скорост автомобилът може да поднесе и да се удари в крайпътно дърво, предизвиквайки по този начин смъртта на пасажер. Същият, обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици. В този случай се касае за небрежност.

Макар и рядко, съществуват случаи, в които виновният водач не само, че е предвиждал възможността за причиняване на смърт при ПТП, но и е целял тези последици (пряк умисъл) или се е съгласявал с тях (евентуален умисъл).

Според експерти в областта конституирането на наказателния процес е важно поради три основни причини:

Първата причина е свързана с обстоятелството, че частният обвинител (пострадалият) има право да прави искания за събиране на доказателства, които прокуратурата може да не е събрала, но те да са необходими с оглед обезпечаването на осъдителната присъда на виновния;
Втората причина е свързана с възможността за уведомяване за хода на процеса. Това е важно, тъй като законът предвижда строго определени срокове за предявяване на искането за обезщетение‘
Третата причина е свързана с обстоятелството, че частният обвинител има право да обжалва присъдата, ако тя е оправдателна или ако е наказанието е несправедливо ниско.

2. Транспортни престъпления

Транспортните престъпления са самостоятелна група престъпления по българския Наказателен кодекс. Те се отличават със специфични особености – с оглед обекта, както обективната и субективната страна на престъплението.

Обект на транспортните престъпления

Обект на престъплението е онова обществено отношение, което деянието застрашава (поставя в опасност) или засяга (уврецда реално).[1] Различаваме общ обект, групов (родов) обект и непосредствен (конкретен) обект.[2]

Транспортната безопасност е единство от нормално функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия живот, здраве и собственост. Главен компонент на комплекса транспортна безопасност е човекът и на първо място – водачът на пътното превозно средство. Той трябва да притежава високи професионални качества, развито чувство за дълг и отговорност, добре да познава правилата за движение.

Според статистиката, в 90% от случаите източник на опасността е субективният фактор (човек), който неправилно борави с техниката, източник на повишена опасност. За пътнотранспортните произшествия и престъпления способстват и различни обективни фактори, които могат да бъдат разделени на технически, организационно-управленски и организационно-правни.

Транспортните престъпления са обществено опасни деяния. Общоопасни престъпления (330-356й от НК) са група деяния, които с извършването могат да бъдат увредени или засташени личните или имуществени интереси на широк кръг, неопределени лица.[3]

Проблемите на общоопасните престъпления все още са обект на изследване в бъгарската наказателноправна наука.

Транспортните престъпления по българския Наказателен кодекс са самостоятелна група престъпления, отличаващи се със специфични особености, с оглед обекта, обективната и субективната страна на престъплението.

Според статистиката, в 90% от случаите източник на опасността е субективният фактор (човек), който неправилно борави с техниката, източник на повишена опасност. За пътнотранспортните произшествия и престъпления способстват и различни обективни фактори, които могат да бъдат разделени на технически, организационно управленски и организационно-правни.

Към групата на техническите условия можем да отнесем наличието или липсата на достатъчно съвременни пътища, качеството на пътната настилка, осветеност и др. Под организационно-управленски условия се разбират различните пропуски в организацията на пътното движение, в обучението на водачите, недостатъци в техническото обслужване и др. Организационно-правните фактори включват организацията на мерките за контрол на пътното движение, ефективността на правните механизми, чрез които то се регулира и чрез които държавата реализира отговорността на нарушители и извършители на престъпления.

Престъпността по транспорта в България има някои особености, които я отличават от тази в други европейски страни. Строителството и подобряването на пътната инфраструктура изостава и не отговаря на нарасналия брой на автомобилите в страната. По исторически причини, у нас е особено изразен символният статус на автомобила като белег на благосъстояние и критерий за определяне на социалното положение на неговия собственик.

В младежката субкултура притежаването и експлоатацията на автомобила обозначават принадлежност и се използват като средство за себедоказване, отграничаване и дори противопоставяне на общоприети ценности. Това неминуемо се отразява върху криминогенните фактори, от които се влияят престъпленията по транспорта. Тези и други национални особености обуславят разликите, които се констатират при изследване на причините за транспортната престъпност у нас и в другите страни от ЕС. В България основна причина за произшествията е превишената и несъобразена скорост, както и отнемане на предимство на МПС и отнемане на предимство на пешеходец, неправилно изпреварване, неправилни маневри и навлизане в лентите за насрещно движение.

За страните от Западна Европа, където пътната инфраструктура и организацията на движението са на високо ниво, основната причина за тежки пътнотранспортни произшествия е употребата на алкохол.

От гледна точка на наказателното право, защитата на обществените отношения, свързани с транспорта и безопасността на движението, е уредена в НК, Глава единадесета „Общоопасни престъпления“, Раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“, чл. 340 – 346б. Тези престъпления най-общо можем да определим като деяния, с които се увреждат или застрашават личните или имуществени интереси на широк кръг лица.[4]

Класификация на транспортните престъпления. Видове групи.

Транспортните престъпления могат да бъдат систематизирани в две основни групи:

Престъпления против безопасността на транспорта (чл.340-344 НК);
Престъпления против реда в транспорта (чл.345-346а НК)

Група

Общоопасно засягане на транспортно средство

Чл. 340 НК (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г.). Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който разруши кораб или причини повреда на кораба или на неговия товар, която е от естество да застраши безопасността на кораба при плаване, или разруши неподвижна платформа, включително когато е разположена върху континенталния шелф, или й причини повреда, която е от естество да застраши нейната сигурност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие разруши или причини значителни имуществени вреди на съоръженията на летище или на намиращо се на територията му въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация, или прекъсне дейността на службите на летището, като това застраши или е от естество да застраши сигурността на летището.

(5) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 3, бр. 101 от 2017 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква „а“, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Основен състав по първа алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице
Предметът на престъплението е изброен описателно – изброени са различни превозни средства и елементи на транспорта.
Изпълнителното деяние има четири форми – повреждане, допускане да се повреди, заседне или потъне кораб.
Престъплението е резултатно. От една страна престъпният резултат се състои в общоопасна повреда на предмета, която остава скрита за водача и създава опасност за живота или здравето на друго лице и не изключва движение. Необходимо е да са налице едновременно двете предпоставки – на реално увреждане и застрашаване. Ако липсва застрашаване, то деянието ще се квалифицира по чл. 216 НК – унищожаване и увреждане.
Формата на вината е умисъл, който може да бъде пряк или евентуален. По отношение на живота или здравето на други лица, той не може да бъде пряк, защото ще са налице признаците на опит към умишлено убийство.

Основен състав по втората алинея:

Втората алинея е специален състав на общоопасното засягане на въздухоплавателни средства. За разлика от предходната алинея предметът тук е изрично посочен – въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация.

Изпълнителното деяние има две форми – разрушаване или причиняване на повреда на предмета на престъплението.
Престъплението е резултатно.
Формата на вина е пряк или евентуален умисъл.

Непредпазливо общоопасно засягане на транспортно превозно средство

Чл. 341 НК (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по чл. 340 ал. 1 – 4 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви „а“ и „б“, наказанието е: по буква „а“ – лишаване от свобода до три години; по буква „б“ – лишаване от свобода до шест години; по буква „в“ – лишаване от свобода от една до десет години.

Непредпазливо общоопасно засягане на транспортно средство не се отличава от умишленото, освен по престъпния резултат, който следва да е налице. Ако посочените последици не настъпят, няма да е налице изобщо престъпление.

Поставяне на опасно устройство или вещество във въздухоплавателно средство

Чл. 341а НК (Нов – ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението,

се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 3 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие извърши насилие спрямо лице, намиращо се на територията на летище, ако деянието е от естество да застраши здравето или живота на околните и не съставлява по-тежко престъпление.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 5 наказания.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Основен състав по първа алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице
Предметът тук е изрично посочен – въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация.
Изпълнителното деяние се състои в поставянето на устройство или вещество на борда на въздухоплавателно средство, което е годно да го разруши или причини вреда.
Престъплението е резултатно
Формата на вина е пряк умисъл

По втора алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице
Предмет на посегателство са различни наземни апаратури, използване за контролиране на полетите.
Изпълнителното деяние се състои в застрашаване сигурността на предмета – въздухоплавателно средство, намиращо се в полет.
Престъплението е резултатно
Формата на вина е пряк умисъл

По трета алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Пострадал може да е само субект, който се е намирал на борда на самолет.
Предметът тук е изрично посочен – въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация.
Изпълнителното деяние се извършва чрез действие на насилие.
Престъплението е резултатно
Формата на вина е пряк умисъл

Квалифициран случай- по-тежко наказание се налага на деец, който е причинил средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица.

Основен състав по петата алинея:

Разпоредбата криминализира същата престъпна проява, но с различна субективна страна. Деецът е действал по непредпазливост и в допълнение на това са настъпили последиците по чл. 341 НК – значителни имуществени вреди; средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; смърт на едно или повече лица независимо от това.

Незаконно завладяване или установяване на контрол върху въздухоплавателно средство.

Чл. 341б НК (Нов – ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2017г.) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или кораб, намиращ се в морските пространства или във вътрешните водни пътища на Република България или в открито море, или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, или установи контрол върху такива средства, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) (доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) значителна повреда на въздухоплавателното средство, на кораба или на платформата;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви „а“ и „б“, (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) наказанието е: по букви „а“ и „б“ – лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква „в“ – лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 – 10.

Основен състав по първа алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предметът тук е изрично посочен – въздухоплавателно средство.
Формата на вина е пряк умисъл

Квалифицираните случаи са употреба на сила или сплашване при извършване на деянието; Значителна повреда на въздухоплавателно средство; нанесена средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица.

Престъпно нарушение на правилата за движение

Чл. 342 НК (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди – лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди – от три до дванадесет години;

в) (изм. – ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви „а“ и „б“ – лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви „а“ и „б“ съдът лишава виновния от правата по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. В случаите по буква „в“ лишаването от тези права е завинаги.

Основен състав по първа алинея:

Субект на основния състав по алинея първа са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или не свидетелство за управление,които при управление на описаните превозни средства допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които дават задължителни разпореждания за движение на транспортни средства или машини.[5]
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване правилата за движение при управление на посочените превозни средства и машини, правилата за експлоатация.
Престъплението е резултатно, на реално застрашаване. За неговата състаномерност е задължително деянието да причинява телесна повреда или смъртна другиго. Ако този престъпен резултат отсъства, деецът не извършва престъпление, а административно нарушение, което се санкционира по друг път и ще разгледаме по-подробно в следващите страници.
Формата на вина е само евентуален умисъл. Деецът допуска настъпване на общественоопасните последици.

Основен състав по втората алинея:

Субектът на основния състав по алинея втора могат да бъдат работници или служители по тряанспорта, подробно описани, когато те нарушат правилата за експоатация или изискването за добро качество на ремонта и с това причинят съставомерни последици.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез нарушение на определени разписани правила.
Престъплението е резултатно.
Формата на вина е само евентуален умисъл. Деецът допуска настъпване на общественоопасните последици.

Законодателят е предвидил и квалифицирани състави при умишлено нарушаване на правилата за движение – ал.3. Престъпленията по ал. 3 могат да са извършени както с пряк, така и с евентуален умисъл.

Квалифициран състав на престъпното нарушаване на правилата за движение

Чл. 343 НК (Попр. – ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква „а“, наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква „а“, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 95 от 2016 г.)

Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:

за престъпления по ал. 1, буква „а“;
за престъпления по ал. 1, буква „б“, когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 75 от 2006 г., доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е:

а) (изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г., бр. 74 от 2015 г.) при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;

б) (изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква „б“ на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Нарушаване на правилата за движение и експлоатация на транспорта и изискванията за качествен ремонт е престъпление, когато бъде извършено и непредпазливо. За съставомерността следва да настъпи визирания престъпен резултат – значителни имуществени вреди по смисъла на чл.342-343 НК. В четвърта алинея се изброяват случаите при които се налат по-тежки наказания – в пияно състояние, употреба на наркотично вещество от дееца, причинена телесна повреда или смърт на едно или повече лица, напускане на местопроизшествието от дееца,налице е неправоспособен водач или престъплението е извършено върху пешеходна пътека.

Престъплението е резултатно.[6]

Привилегирован състав на престъпното нарушаване на правилата за движение

Чл.343а НК (Нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Предишен текст на чл. 343а – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:

а) (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) по ал. 1, буква „б“ – лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква „в“ – лишаване от свобода до четири години;

в) по ал. 2, буква „а“, когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице – лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи – до шест години;

г) по ал. 2, буква „б“, когато е настъпила смърт на повече от едно лице – лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи – от три до дванадесет години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 86 от 2005 г.) За престъпление по ал. 1, буква „а“ наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

Законът предвижда налагането на по-леко наказание за дееца, който е предприел положително посткриминално поведение за препятсването наа настъпването на негативните последици от деянието.

Шофиране в нетрезво състояние

Чл. 343б НК (Нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

(3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

(4) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Основен състав по първата алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се състои в управлението на моторно превозно средство с определена висока концентрация на алкохол в кръвта на дееца-водач – над 1,2 промила, която е била установена по надлежния ред.
Престъплението е на просто извършване
Формата на вината е умисъл, който е възможно да е пряк, но типичния е евентуален (косвен).

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административнонаказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал.1 НК и когато законовите предпоставки в чл.78а, ал.1-5 НК са налице.[7]

Основен състав по втората алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението е особен. Необходимо е деецът да бъде наказателноотговорно лице, което вече е било осъждано с влязла в сила присъда за деянието по предходната алинея.
Изпълнителното деяние се състои в управлението на моторно превозно средство с определена висока концентрация на алкохол в кръвта на дееца-водач – над 0.5 промила, която е била установена по надлежния ред.
Престъплението е на просто извършване
Формата на вината е умисъл – пряк или евентуален (косвен).

Основен състав по третата алинея:

Престъплението се различава от предходните две единствено по веществото, което е употребил водачът преди извършване на престъплението – наркотично вещество или негов аналог.

Управление на моторно превозно средство при отнето право на шофиране

Чл. 343в НК (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които осигуряват нормалната и безаварийна транспортна дейност.
Субект на престъплението може да бъде само наказателноотговорно лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съответния административен ред.
Изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство и не разкрива особености.
Престъплението е на просто извършване
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален (косвен).

Премахване или преместване на знак или сигнал, предназначени за регулиране на транспорта

Чл. 344 НК (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 74 от 2015 г.) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода от една до седем години.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 74 от 2015 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които регулират транспорта и обезпечават сигурността на движението.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са знаци или сигнали с визираното в разпоредбата предназначение.

Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в три форми:

Премахване или преместване на конкретно поставен знак, сигнал, или поставяне на лъжлив такъв, респективно подаване на такъв сигнал.
Престъплението е резултатно – на поставяне в опасност на живота или имота на някого.
Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален (косвен).

Основен състав по втората алинея:

Тя се отличава от предходната единствено по предмета на престъплението – знаци на автомобилен транспорт.

Група

Служене с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или с фалшиви знаци

Чл. 345 НК (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 95 от 2016 г.) (1) Който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Непосредствен обект на престъпното деяние са онези обществени отношения, които регулират регистрационния режим на моторните превозни средства.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са контролни знаци. Те се издават по законоустановен ред и от компетентните за това органи.
Изпълнителното деяние се осъществява в две форми: на първо място – служене с истински контролни знаци, които обаче са издадени за друго моторно превозно средство. На второ място служене с контролни знаци, които не са издадени от контролен орган.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изчерпва с поставянето на такъв контролен знак върху моторно превозно средство.
Формата на вина е винаги пряк умисъл.

Противоправно заличаване и поправка на идентификационен номер на моторно превозно средство

Чл. 345а НК (Нов – ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева, ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е идентификационния номер на моторно превозно средство. Идентификационният номер е уникална комбинация от цифри и букви, която стои върху конкретни конструктивни части на всяко моторно превозно средство с цел безпогрешното му идентифициране и разпознаване.
Изпълнителното деяние може да приеме две форми- заличаване или поправка на предмета на престъпното посегателство. Заличаването е такова въздействие върху знаците, което ги прави нечетливи, неразпознаваеми. Поправката е заменянето на истинския идентификационен номер с фалшив.
Престъплението е резултатно. Престъпният резултат е различен при две форми на изпълнителното деяние.
Формата на вина е прекият умисъл.
Допълнителните принципи по които се налагат по-тежки наказания са повторното извършване на деянието и ако предмет на престъплението са части от моторно превозно средство

Противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство

Чл. 346 НК (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр., бр. 90 от 1986 г., изм., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:

е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или
деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или
отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1 – 6;
(нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на моторното превозно средство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага.

(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 26 от 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 26 от 2004 г.) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.

Основен състав на първата алинея:

Непосредствен обект на престъпното деяние са обществените отношения, които защитават правото на собственост и владеенето върху моторното превозно средство.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъпното посегателство може да бъде само моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние представлява отнемане владението върху предмета на престъплението, т.е. деецът установява фактическа власт върху него.
Престъплението е резултатно, а престъпният резултат е налице от момента, в който фактическата власт върху моторното превозно средство премине върху дееца. Деянието следва да е противозаконно.

Квалифицирани обстоятелства:

последвала повреда на превозното средство;
превозното средство е изоставено без надзор;
деянието е извършено в пияно състояние;
деянието е извършено повече от два пъти или повторно;
отнемането е осъществено при условията на квалифициран състав на кражбата;
целено е добиването на имотна облага;
ако при отнемане на превозното средство е употребена сила или заплашване;
ако деецът е лице, посочено в чл.142, ал.2, т.6 и т.8 НК или действа по поръчение на организирана престъпна група;
когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено извън граница;
когато са разменени серийните и регистрационни номера на превозното средство;

Основен състав по третата алинея:

Непосредственият обект на престъплението не се отличава от този по предходните алинеи
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се извършва чрез действие и представлява отправяне на предложение за съдействие с цел връщане на отнетата вещ
Престъплението е на просто извършване
Формата на вина е само пряк умисъл, тъй като е предвидена допълнителна субективна користна цел.

Привилегирован състав на противозаконното отнемане на чуждо превозно средство.

Чл. 346а НК (Нов – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието е:

в случаите по чл. 346, ал. 1– лишаване от свобода до пет години;
в случаите по чл. 346, ал. 2, т. 4, ако връщането е извършено преди получаването на имотната облага – лишаване от свобода до осем години.

Връщането на моторно превозно средство намалява отрицателния престъпен резултат и поради това законът установява по-леко наказание в тези хипотези за дееца.

Противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство

Чл. 346б НК (Нов – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен чл. 346а, бр. 26 от 2004 г., изм., бр. 7 от 2019 г.) Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Непосредственият обект на престъплението са обществените отношения, които защитават неприкосвеността и правото на собственост върху превозните средства.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението може да бъде само чуждо моторно превозно средство
Изпълнителното деяние се изразява в проникване вътре в моторно превозно средство. Абсолютно задължително е да липсва съгласието на собственика за това.
Престъплението е резултатно. Престъпният му резултат е налице с установяването на дееца във вътрешността на моторното превозно средство.
Формата на вина е единствено пряк умисъл.

3. Сравнителен анализ

Катастрофите по пътищата водят до огромни социални и икономически загуби за обществото. Те все повече се превръщат в сериозен проблем на българското здравеопазване, тъй като оказват пряко влияние на смъртността и заболеваемостта на населението.

За последните 10 години по пътищата на страната ни, в резултат на пътнотранспортни произшествия, са загинали 9852 граждани, а са били наранени 90690.

Сравнението на пътнотранспортната обстановка в нашата страна по показателя убити на 1 млн. жители показва, че смъртността по нашите пътища е от 2 до 2,5 пъти по-висока съпоставено с останалите европейски страни.

Всяко тежко пътнотранспортно произшествие се проявява в загуба на живот, влошаване на здраве, унищожаване на имущество, огромни социално-икономически загуби за държавата и трайни психологически травми за хората.

Голяма част от пътнотранспортните произшествия са предотвратими и са отражение на съществуващото поведение на участниците в движението, нивото на конфликтност на пътната инфраструктура и нейната активна и пасивна безопасност, техническата изправност на автомобилния парк и неговата активна и пасивна безопасност, както и състоянието на долекарската и специализираната медицинска помощ.

Намаляването на жертвите и загубите в резултат на пътнотранспортните произшествия следва да се търси в изменението на тези определящи аварийността фактори, чието изменение изисква постоянни действия и съответни инвестиции.

В центъра на вниманието следва да се постави задачата за опазването на човешкото тяло от получаването на животонесъвместими травми.[8]

В интерес на ефективността и успешните резултати в намаляването броя на жертвите от пътнотранспортни произшествия е ангажираността на националните институции. Всеки социално-икономически ресор има отношение към безопасността на движението, поради което е необходимо всяко ведомство да начертае и следва обособена политика като принос към общите усилия за подобряване обстановката по пътищата. Приобщаването на институциите и конкретизиране на техните ангажименти по осигуряване на безопасността на движението ще даде като резултат по-добра ефективност на действията, политическа ангажираност и широк обществен отзвук по проблема. В съответствие с действащата нормативна база, обхватът и ангажиментите по усъвършенстване на отделните фактори, определящи безопасността на движението, са разпределени по различни ведомства, както следва:

Министерство на вътрешните работи,
Министерство на транспорта и съобщенията,
Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Министерство на земеделието и храните,
Министерство на околната среда и водите,
Министерство на образованието, младежта и науката, Министерството на икономиката, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Областните управители, Кметовете и общинските съвети, Училищата.[9]

Моторни превозни средства

Видове

В категорията моторни превозни средства се различават два основни вида, а именно:

1) моторни превозни средства, които са предназначени и конструктивно пригодени за извършване превоз на хора и товари, каквито са например пътническите и товарните автомобили, трамваите, колесните трактори с ремаркета и много други,

2) самоходни машини, които са предназначени и конструктивно пригодени за извършване работа в селското стопанство, сградостроителството, пътното строителство и други области, където намират приложение такива машини.

Съгласно чл. 1, т. 18 ППЗДП, самоходните машини са такива моторни превозни средства, които не са предназначени за превоз на хора и товари. Това са машините, с помощта на които се извършва обработването на почвата, засяването и прибирането на реколтата от селското стопанство, като трактори, комбайни, сенокосачки и др. под. Режимът на движение и работа на тези видове машини нормативно е регламентиран с Правилника по техническата безопасност на труда за предприятието от селското стопанство – ДЗС, ТКЗС, Сортови семена, МТС, ремонтни заводи, РТС и др.

В строителството, товарно-разтоварните работи и пътното строителство се използват различни видове строителни и подемни машини, като багери, скрепери, кранове, валяци, товарачни машини и други подобни самоходни машини, чийто режим на движение и работа е подчинен на Временните правила и норми по техническата безопасност при извършване на строително-монтажни работи, Правилника за технически надзор на повдигателни уредби, Правилника по безопасност на труда при товарно-разтоварните работи и редица други специално нормативни актове и указания.

Отличителната характерна особеност на всички видове самоходни машини се състои в това, че тяхното предназначение и конструкция ги правят пригодни за извършване на определена техническа работа, която могат да извършват в движение или в статично състояние, но всички те могат да се придвижват чрез собствена тяга от едно място до друго и следователно да извършват движение по пътищата. Докато придвижването на моторните превозни средства за превоз на хора и товари от едно място до друго съставлява съдържанието на тяхната дейност и предназначение, за самоходните машини то има допълнителен и спомагателен характер, защото същността се изразява в работата, която извършват в съответната производствена дейност. Същественото отличие на тези машини от другите моторни превозни средства се изразява в това, че те не превозват хора и товари, имат различен режим на движение и скорости, а подготовката на техните водачи се извършва по специална програма, извън тази за подготовка на водачи на моторни превозни средства за превоз на хора и товари.[10]

Водачите на самоходни машини, когато извършват движение по пътищата, са задължени да спазват правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му. Всеки водач на моторно превозно средство независимо дали то е за превоз на пътници и товари или самоходна машина е длъжен да се ръководи от установения нормативен ред, който предвижда еднакви правила на поведение за всички участници в движението. Контролът на специализираните органи на МВР следователно се разпростира и върху дейността на водачите на самоходни машини, когато те извършват движение по път и нарушенията, които те допускат при осъществяване на тази дейност на повишена опасност, трябва да се констатират по същия ред, както и за всички останали водачи, които управляват моторни превозни средства за превоз на хора и товари.

Когато обаче самоходните машини извършват работа извън пътната мрежа (с оглед на тяхното предназначение и пригодност в блоковете на стопанствата или на работните площадки), тази дейност не е транспортна. Всички маневри и манипулации, които извършват този вид моторни превозни средства, са подчинени на изискванията по техниката за безопасността на труд, предвидени за различните видове машини в отделни нормативни актове. Водачите на самоходните машини независимо дали извършват работа в статично положение или по време на движение на работното място не се ръководят от правилата за движение и следователно за тази специфична дейност няма място за упражняване на контрол, защото правилата за движение не намират приложение. С оглед на това следва да се приеме, че контролните органи нямат задължение и не следва да упражняват контрол върху водачите на този вид превозни средства и на това основание те не констатират допуснатите от тях нарушения и не могат да предприемат вземането на принудителни административни мерки и налагането на административни наказания. За допуснати отклонения от правилата по техниката за безопасността от лицата, които извършват тази дейност, ще намерят приложение предвидените мерки за охрана на труда за съответната производствена дейност. В тези случаи за допуснати нарушения отговорност по чл. 105 КТ може да се създаде, обаче в такива случаи санкциониране трябва да се извършва не от контролните органи, а от компетентните длъжностни лица на организацията, учреждението или кооперацията, към които принадлежи нарушителят. [11]

Субекти на престъплението по чл. 342-343 НК

В Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС са дадени дефиниция за субектите на престъплението по чл. 342 и 343 НК.

За субектите на престъпленията по транспорта чл. 342, ал.1

1) Субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1, респективно чл. 343 НК, са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им. Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работата, за която са предназначени и пригодени, те са субекти на престъпления по чл. 123 или чл. 134 НК.

2) Субекти на престъплението по чл. 342, ал. 2 НК са работници или служители по транспорта, на които по надлежния ред е възложена дейност в държавния или обществения сектор по експлоатацията или по ремонта на подвижния състав, на пътя или на съоръженията, когато нарушат правилата за експлоатация или изискването за добро качество на ремонта и с това причинят съставомерни последици. Възлагането на дейността следва да се основава на заповед, трудов договор или друго нормативно предвидени способи. Обемът на тази дейност включва права и задължения по ръководене, контрол или извършване на конкретна работа по експлоатацията или ремонта, които се определят в самия акт за възлагане на дейността, в друг акт или произтичат от характера на работата.

За обективната страна на престъпленията по чл. 342 и чл. 343 НК.

1) Деянието се изразява в нарушаване правилата за движение при управление на посочените превозни средства и машини, правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията, което нарушение да е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, предвидени в чл. 342, респективно чл. 343 НК. В понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Под „добро качество на ремонта“ следва да се разбира такъв ремонт, който отговаря на техническите изисквания и при който се изключва съществуващата и не се създава нова опасност за причиняване на съставомерни последици.

2) Значителни имуществени вреди, причинени на държавата, кооперациите, обществените организации или гражданите, са тези, които са на стойност не по-малко от 1000 (хиляда) лева. В тях не се включват имуществени вреди от телесни повреди или смърт. В размера на значителните имуществени вреди се включват всички необходими разходи за пълното възстановяване на повреденото имущество, изчислени по държавни цени на дребно, а когато се касае до повредено моторно превозно средство – по цени за ремонт, извършен в държавен сервиз. При определяне на вредата се приспадат овехтяването и стойността на годните части. Когато моторното превозно средство е унищожено и не може да се възстанови, се оценява по цена на дребно, а ако няма такава цена, тя се определя от съответните държавни органи.

3) При изменение на нормативната уредба, определяща правата и задълженията на водачите и работниците и служителите по транспорта във връзка с управлението, експлоатацията или ремонта на подвижния състав, пътя и съоръженията, се прилага действащото по време на деянието правило.

За субективната страна на престъпленията по чл. 342 и 343 НК.

1) Формата на вината при престъпленията по чл. 342, ал. 1 и 2 НК е евентуален умисъл, а по ал. 3 – пряк или евентуален умисъл.

2) Престъплението по чл. 343 НК се осъществява по непредпазливост – несъзнавана или съзнавана. Умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение, за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта не се отразява върху формата на вината, а влияе върху степента на същата и размера на наказанието.

За квалифицираните състави по чл. 343 НК.

Квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 2 НК са:

– пияно състояние, причиняване средна или тежка телесна повреда или смърт на повече от едно лице и когато деецът е избягал от местопроизшествието.

1) Пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 2 НК е налице, когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,50 %о.

2) Квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ се отнася не само за водачи (по ал. 1 на чл. 342 НК), но и за работници и служители по транспорта (по ал. 2 на чл. 342 НК).

3) При пияно състояние на дееца, законът не изисква да е налице причинна връзка между това състояние и допуснатите нарушения на правилата за движение.

4) При преотстъпване на моторно превозно средство на лице, което няма свидетелство за управление или е употребило алкохол, преотстъпващият носи отговорност за извършено престъпление по транспорта в пияно състояние, ако той е бил в такова състояние. Преотстъпващият превозното средство е длъжен да се убеди, че лицето, на което го преотстъпва, притежава свидетелство за управление и не е употребило алкохол.

5) Пияното състояние се установява с всички доказателствени средства по НПК – химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и урината, медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено химическо изследване и са налице данни за употребен алкохол, свидетелски показания и др. Изследванията на алкохолна концентрация в кръвта и урината следва да се извършват съгласно изискванията на Наредба № 9 от 1980 г. на Министерство на народното здраве. Пияното състояние може да се установява и само със свидетелски показания, ако липсват или е невъзможно да се съберат други доказателства.

6) При причиняване смърт на едно лице и телесни повреди на едно или повече лица квалификацията на деянието е по чл. 343, ал. 2, б. „б“ НК.

7) Когато са причинени телесни повреди на две лица, едното от които е близък на дееца по смисъла на чл. 348а НК и то не е подало тъжба, деянието следва да се квалифицира по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК. Същата квалификация се прилага и в случаите, когато пострадалите са близки на дееца и само един от тях е подал тъжба.

8) Съставомерната последица „значителни и имуществени вреди“ се поглъща от по-тежкия резултат и при квалифицираните престъпни състави по ал. 2 на чл. 343 НК.

9) Квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието“ следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие.

10) Квалифициращият признак на двата особено тежки случая на престъплението по чл. 343, ал. 2, б. „а“ и „б“ НК се конкретизира по своето съдържание за всеки отделен случай с оглед определението му в чл. 93, т. 8 НК. Тези състави включват по-тежки общественоопасни последици от предвидените за обикновените квалифицирани състави, както и други отегчаващи обстоятелства, които правят случая особено тежък.

За намалената отговорност по чл. 343а НК.

1) Оказването на помощ на пострадалия или пострадалите е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на чл. 343, ал. 1, б. „б“ и „в“ и на ал. 2 НК, в случаите, когато квалифициращото обстоятелство е причиняване на телесни повреди или смърт на повече от едно лице, ако водачът не е бил в пияно състояние или не е избягал от местопроизшествието.

2) Другите изисквания за наличие на намалена отговорност са: – помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия;

– деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, което се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица;

– когато са пострадали повече от едно лице и някое от тях е починало, достатъчно е деецът да е оказал помощ на другите.

По някои въпроси на наказанието лишаване от права за престъпление по транспорта.

1) Наказанието по чл. 37, т. 7 НК – лишаване от право на управление на моторно превозно средство за извършено престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство.

2) Срокът за лишаване от право на управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.

При престъпленията по транспорта, когато задължително се налага наказание лишаване от право на управление завинаги, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато по отношение на основното наказание съдът е приложил чл. 55 НК, наказанието лишаване от право на управление на моторно превозно средство завинаги не може да се замени с лишаване от това право за определен срок.

3) Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК времето, през което водачът е бил лишен от възможността да управлява моторно превозно средство по административен ред чрез изземване свидетелството за управление, независимо от това дали е била издадена съответна заповед или наказателно постановление, или не, се приспада от времето, за което той е бил лишен впоследствие от това право с присъдата.

4) Когато присъдата, с която осъденият е бил лишен от права, е влязла в сила преди изменението на чл. 59, ал. 3 НК и наказанието се изтърпява при действието на този текст от НК, времето, през което осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява същите права, следва да се приспадат от органа по изпълнението на наказанието. 7. За наказателната практика и превантивната дейност. Обръща внимание на съдилищата да полагат по-големи усилия за пълното изясняване на фактическите обстоятелства при транспортните престъпления. С оглед динамиката и ръста на този вид престъпност да провеждат по-строга наказателна практика по отношение на виновните за тежки или извършени в пияно състояние престъпления по транспорта. Съдилищата да засилят и разнообразят дейността си за предотвратяване на престъпленията по транспорта.

За някои въпроси на гражданския иск в наказателния процес за престъпления по транспорта.

1) В наказателния процес не може наред с подсъдимия и други ответници да се привлича като ответно лице и Държавният застрахователен институт.

2) Задължава съдилищата при решаване на въпроса за гражданската отговорност на транспортните учрежденията, предприятия или организации, когато тя произтича от причинена телесна повреда на пътник или работник, или служител от персонала по експлоатацията на превозните средства, да изясняват настъпила ли е трайна нетрудоспособност за пострадалия.[12]

Здравето на личността е защитеното от правото единство на телесната цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване.[13]

Телесни повреди причинени при ПТП.

При настъпване на ПТП често се причиняват увреждания на здравето на участниците. В следващите редове ще разгледаме различните телесни повреди и тяхното третиране по НК, както и основната съдебна практика.

Телесната повреда представлява противоправно и виновно засягане на здравето на друг човек, изразяващо се в нарушаване на анатомичната цялост или на физиологичните функции на тъканите, органите или системите на организма или в причиняване на болка и страдание. Основните критерии за класификация на телесните повреди са:

Степента на засягане здравето на жертвата. По този критерий се разделят на леки, средни и тежки телесни повреди.
Формата на вина, при която е причинено засягането на здравето на жертвата. Съобразно втория критерий телесните повреди биват умишлени и непредпазливи.

Обект на престъпленията по чл.128 и сл. От НК са тези обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето, като лично благо гарантирано на всеки гражданин. Здравето на човек дори увредено е обект на защита, поради което допълнителното му накърняване съставлява телесна повреда по чл.128 – 135 НК.

Наказателния кодекс квалифицира като леки телесни повреди два вида увреждания на здравето

Увреждания, които причиняват увреждания на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 НК.

Според чл.130, ал.1 НК такива са уврежданията, които причиняват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 НК.

Съгласно Постановление №3 /1979г. на Пленума на ВС разстройство на здравето извън случаите на средна или тежка телесни повреди се квалифицира като лека телесна повреда. Това са тези увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, което не е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота.[14]

По чл.130, ал.1 НК е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на органите или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието. За такива се приемат счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки наранявания на крайниците и др. незначителните наранявания, като одрасквания и зачервяване на кожата не са леки телесни повреди с разстройството на здравето.

Когато има разкъсване на кожата на тялото от удар и се налага лекарска интервенция за зашиване на раната, това представлява разстройство на здравето, защото пострадалият ще бъде принуден да се подложи на една, макар и лека операция, налице е накърняване на телесната цялост на пострадалото лице.[15]

Деянието ще е съставомерно и по чл. 130, ал.1 НК и при наличието на големи и дълбоки кръвонасядания, които са резултат на разкъсвания на кръвоносните съдове и подкожни кръвоизливи, тъй като те могат да внесат смущение в засегнатите органи и да предизвикат временна нетрудоспособност[16]

Лека телесна повреда с разстройство на здравето ще е налице когато на пострадалия е причинен оток и посиняване на бузата, защото деянието е изменило нормалното състояние на лицето, а визираните последици са продължили да съществуват за известно време.[17]

По чл.130, ал. 1 ще се квалифицират и случаите на мозъчно сътресение, но без загуба на съзнание.[18] Както и всяко увреждане, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.[19]

Увреждане, което е причинило болка или страдание без разстройство на здравето

Според чл. 130, ал.2 НК всяко увреждане, което е причинило болка или страдание без разстройство на здраветоне лека телесна повреда. Пр нея пострадалото лице претърпява само болка или страдание. Съгласно Постановление №3/79 болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието се определя като продължаваща болка. Тези увреждания се свеждат до краткотрайни телесни болки, предизивикани от посегателството върху различни части на тялото. Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е изпитвал тези усещания. Достатъчно е увреждането да е от такова естество, че да предизвика такива последици при нормални условия, като при него е възможно да са налице и обективни следи. При този вид лека телесна повреда болката или страданието трябва да не представлява разстройство на здравето – нанасяне на плесница, удар с крак или друг предмет по тялото на пострадалия, които не водят до накърняване на телесната цялост, а само до временна болка от удара. [20]

Налице са противоречия при правоприлагането на чл.130, ал.3 НК, тьй като текстът предвижда възможност за съда, ако в случаите на лека телесна повреда с или без разстройство на здравето, пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, да освободи и двамата от наказание – реторсия.[21] Това е само възможност пред съда, която той може и да не приложи.

Субективна страна:

Според принципа възприет в разпоредбата на чл. 11, ал.4 НК, непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. В НК обаче липсва текст, който да предвижда наказателна отговорност за лека телесна повреда с или без разстройство на здравето, извършена по непредпазливост. Деянието е наказуемо само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение фи=ормата на умисъла – пряк или евентуален.[22]

Средна телесна повреда- чл.128 и сл. от НК

В чл. 129, ал.2 НК са изброени средните телесни повреди:

Трайно отслабване на зрението и слуха.[23]
Трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност.

Второ предложение на чл.129, ал.2 НК предвижда наличието на средна телесна повреда, когато е причинено трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата.[24]

Важно: Виж утвърдената съдебна практика: Решение №603 от 25.04.1972 на III н.о. на ВС, Решение №779 от 18.07.1979 на III н.о. на ВС, Решение №530 от 07.12.1984 на III н.о. на ВС, Решение №25 от 31.03.1994 на ВК на ВС, Решение №582 от 20.10.1998 на II н.о. на ВКС, Решение №92 от 5.03.2003 на I н.о. на ВКС. Налице е противоречива с Решение №1006 от 16.09.1974 на III н.о. на ВС. Според решението при телесна повреда, която се изразява в затруднение на крайник, е достатъчно затруднението да продължи минимум двадесет дни – един месец за да се квалифицира катъо средна телесна повреда. Въз основа на това решение е решението – Решение от 15.10 на ОС – Ловеч по в.н.а.х.д. №147/2008г.

Според съдебната практика за наличието на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, не е необходимо непременно да е налице едно счупване на кости или органично увреждане на мускули или тъкани. Необходим е медико-биологичен признак в това отношение да се придизвикат затруднения при осъществяване функциите на определени органи, какъвто е вратът и неговата неподвижност за повече от един месец.[25]

Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

Третото предложение на чл.129, ал.2 от НК визира като средна телесна повреда счупването на челюст или избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

От обективна страна на деянието, това са два самостоятелни признака. Според съдебната практика, за да е съставомерно деянието по чл.129, ал.2 от НК , не е необходимо счупването на челюст да е съпроводено и с избиването на зъби.[26]

Според Постановление №3/79г. на Пленума на ВС под „счупване на челюст” трябва да се разбира и пукване на челюстта, което води до о0граничаването на нейните функции – дъвченето и говоренето. Счупване на челюст означава още и счупване или пукване на ябълчената кост, която функционално е свързана с горната челюст. Това увреждане може да бъде само временно. Има постоянна съдебна практика – Решение №636/2.12.1972г. на II н.о. на ВС, Решение №499/1.10.2010г. на III н.о. на ВКС, Решение №8/27.01.2009г. на ВКС по н.д. №587/2008г., Решение №587/2008г. на ВКС, Решение №8/27.01.2009г. на ВКС по н.д. №587/2008г., Решение №221/15.05.2009г. на ВКС по н.д. №223/2009г., Решение №149/09.10.2009г. на ОС – Хасково по в.н.о.х.д. №186/2009г.

Под „избиване на зъби” следва да се разбира не само загубата, но и счупването на зъби до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че падането им да е неминуемо.[27] В практиката се приема, че това е равнозначно на избиването им, тъй като тези увреждания също довеждат до ограничавване на физиологическата им функция.[28] В Решение №83 от 26.02.1987 г. на ВК на ВС и Присъда №70 от 4.07.2008г. на ПлВС по н.о.х.д. №70/2008г. обаче се приема, че е налице средна телесна повреда и когато събът е счупен на 3мм от венеца, тъй като счупването е отнело по-голямата част от функциониращата площ на зъба и е причинило затруднения при дъвченето и говоренето. В Решение 1002 от 29.12.1981г. на III н.о. на ВС се приема, че счупването на зъб до нивото на венеца или близо до него може да се приравни до “избиването на зъб”, дори когато не се е получило разклащане до такава степен, че отпадането му да е станало неминуемо.

Това увреждане го квалифицираме само в случаите, когато са избити зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето. Двата признака трябва да съществуват кумулативно. Загубата, счупването или разклащането на зъби трябва да се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. Деянието е съставомерно и при избиването на един зъб, стига това да е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. На практика това са случаите на увреждане на горен или долен, ляв или десен преден зъб, т.нар. резец.[29]

Съгласно Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС налице е средна телесна повреда само ако са избити естествени, а не изкуствени зъби, както и пломбиран зъб, без който е налице затруднено дъвчене или говорене.

Избиването на млечни зъби при деца, без които се затруднява дъвкателната или говорна функция също следва да се приема за средна телесна повреда по смисъла на закона.

Деянието е несъставомерно по чл. 129, ал.2 НК ако са избити разрушени, силно разклатени или неизлечимо болни зъби, които преди избиването или увреждането не са изпълнявали предназначението си за дъвчене или говорене.

Възстановяването на счупени или избити зъби чрез лечение или протезиране, макар и премахване на затрудненията не променя правната квалификация и не променя наказанието в по-леко.[30]

Обезобразяване на лицето или други части на тялото

Обезобразяване на лицето или други части на тялото също спада към средната телесна повреда, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.2 НК.

Според Постановление №3/79г. на Пленума на ВС под тази квалификация се има предвид значителни изменения на лицето, снагата и крайниците на тялото, които обикновено загрозяват вида на човека. Такива са дълбоки прорезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка. Всички тези наранявания трябва да имат траен, постоянен характер. Според съдебната практика основният отличителен критерий едно загрозяване да се квалифицира като обезобразяване е степента на загрозяването.[31]

Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройството на здравето, временно опасно за живота

В чл.129, ал.2 НК се посочват две форми на разстройство на здравето на увредено лице, които квалифицираме като средна телесна повреда – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Според Постановление №3/79г. на Пленума на ВС постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява увреждането на организма, при което се намаляват жизнените или съпротивителните му сили, като се засегнат определени части, органи на тялото, ограничи се нормалното им функциониране или се засегне целият организъм с предизвикване на болестно състояние. За такава средна телесна повреда се смятат плевралните сраствания, стеснения на хранопровода, затруднения в дишането, хроничните изменения на кожата и др.[32]

За да е съставомерно по чл.129, ал.2 НК увреждането трябва а е постоянно, но в никой момент да не създава опасност за живота на пострадалото лице. Според установената съдебна практика разстройството на здравето е постоянно, когато увреждането, обхващащо различни болестни състояния с голяма продължителност е неотстранимо. Ако то е лечимо и здравословното състояние на пострадалия се възстанови напълно, не е налице средна телесна повреда.[33]

Въпреки че е постоянно разстройството на здравето в нито един момент от увреждането до пълното възстановяване не трябва да създава опасност от живота на увреденото лице. Ако такава възникне – налице е средна телесна повреда по чл. 129, ал.2 НК.[34]

Разстройството на здравето, временно опасно за живота представлява такова увреждане на различни части на организма, което поражда опасност за живота на пострадалия. Тази опасност трябва да съществува реално, а не да е абстрактна или предполагаема. Такава е налице, когато запазването на живота или настъпването на смъртта са еднакво възможни като резултат от увреждането, без значение наличието или липсата на медицинска интервенция. [35]

Необходимо е също опасността да е само временна – от увреждането до възстановяване здравето на пострадалото лице. Според съдебната практика за растройство на здравето, временно опасно за здравето се приема мозъчно сътресение, но само ако е довело до изпадане в безсъзнание, независимо от времетраенето му. Това е отличителния критерий, тъй като законът не степенува сътресението на мозъка като леко или тежко.[36] Затова сътресенията на мозъка, получени вследствие на увреждането, при които пострадалият не е изпаднал в такова състояние, не са средна телесна повреда – зашеметяване, дезориентация, малки смущения и др. [37]

Не е съставомерно по чл. 129, ал.2 НК и всяко разстройство на здравето, което е временно и неопасно за живота на пострадалия. При тази хипотеза трябва да се изследват всички факти по делото, за да се прецени дали не са налице някои от другите предложения от чл. 129, ал.2 НК или следва да се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.[38]

Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремна кухина

Съгласно Постановление №3/1979г. проникване в черепната, гръдната или коремната кухина е налице, когато е създаден контакт между външната среда и кухината. При такъв контакт ще е налице средна телесна повреда, тъй като в тези кухини се намират най-жизненоважните органи и създаденият контакт представлява реална опасност проникване на зараза. Не е необходимо при създадения контакт да са засегнати или увредени някои от органите, намиращи се в нея. Достатъчен е само контакт между кухината и външната среда.[39]

В случаите, когато не е разкъсана обвивката на тези кухини и не е създаден такъв контакт не е налице проникване въпреки че в резултат на нараняването са засегнати органи, намиращи се в тях. Например мозъчен кръвоилив, увреждане на бял дроб.бъбрек и т.н. в тези случаи се преценява дали не е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота и на това основание да се квалифицира като средна телесна повреда.

В случаите, когато се налага задължителна медицинска интервенция, която създава контакт между съответната кухина и външната среда също е налице средна телесна повреда.[40]

Важна особеност на обективната страна на престъплението по чл. 128 НК и на телесните повреди като цяло е степента на увреждането към момента на извършване на деянието, а не по-късно. Обективно настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в зависимост от бъдещи несигурни възможности.[41]

Когато вследствие на положени лекарски грижи състоянието се промени или в резултат на усилията на организма на пострадалия, то правната квалификация не се променя от по-тежка към по-лека. Когато настъпят усложнения, деецът носи отговорност за по-тежкия резултат, независимо, че той е настъпил в по-късен момент. В този случай се доказва наличието на причинна връзка между първоначалното увреждане и влошеното състояние на пострадалия.

Трудностите в практиката (от обективна страна) съществуват относно т.нар. привидна идеална съвкупност. При идеална съвкупност деецът извършва две или повече престъпления с едно деяние. Не съществува идеална съвкупност, когато е извършено едно престъпление, засегнати са едни и същи обществени отношения, но привидно са реализирани два или повече състава. Когато с едно деяние, на един пострадал, се причинят две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което се квалифицира съобразно по-тежкия резултат. Деецът не носи наказателна отговорност едновременно за тежка и средна телесни повреди, причинени на едно и също лице в съвкупност. Броят на причинените телесни увреждания, независимо дали са еднакви или различни по вид, е от значение при определяне вида и размера на наказанието, а не на правната квалификация на деянието. В този смисъл е последователната установена съдебна практика.[42]

Субективна страна:

От субективна страна трудностите в правоприлагането на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК създава разграничаването между опит а умишлено убийство и умишлено нанесена телесна повреда като довършено престъпление. В Постановление №2/1957 на Пленума на ВС по някои въпроси на умишлените убийства е посочено, че двете деяния се различават по умисъла – в първия случай деецът иска, цели настъпването на смъртта на пострадалия, а във втория – иска или допуска (евентуален умисъл) причиняването на телесна повреда.[43]

В съдебната практика се конкретизира понятието „алтернативен (неопределен) умисъл” деецът предвижда настъпването на два или повече престъпни резултата, като цели или допуска причиняването на който и да е от тях.[44]

Когато деецът действа при евентуален неопределен умисъл, той отговаря за реално причинена вреда, тъй като не е възможен опит при евентуален умисъл.. но когато се установи пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от дееца причини настъпи по-лекия резултатите, наказателната отговорност е за опит към по-тежкия престъпен резултат. Точната квалификация на поведението е опит към по-тежко престъпление при алтернативен пряк умисъл.[45]

Когато при нанасянето на ударите деецът е целял да причини един вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т.е. и за по-тежкия резултат при наличието на евентуален умисъл.[46]

В съдебната практика преобладава схващането, че основен разграничителен критерий е умисълът на дееца, като се има предвид:

Средството с което е извършено престъплението;
Силата и броят на нанесените удари;
Дали са засегнати части от тялото от жизненоважно знаение за организма;
Интензивността на нападението и др.[47]

Тежка телесна поврева

Tелесната повреда се квалифицира като тежка, когато е налице продължително разстройство на съзнанието. По смисъла на Постановление №3 от 1979 г. на Пленума на ВС, съзнанието на личността е разстроено, когато в психическата дейност на увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално непригоден поради дълбокото нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности.

Непосредствената последица на разстроеното съзнание се изразява в настъпването на съществени изменения в усетите, представите, мисленето, вниманието, волята и други прояви на психична дейност.

Съгласно чл. 128 НК само продължителното разстройство на съзнанието представлява тежка телесна повреда. Разстройството е продължително, когато обхваща дълъг период от врема, без да е необходимо то да е постоянно (за цял живот).[48]

С тълкувателно решение №15/1987 на ОСНК на ВС се въвежда разграничаване на продължителното и краткотрайно разстройство на съзнанието. Като то се отнася преди всичко за времетраенето на болничния процес. Когато разстройството на съзнанието е преходно и излечимо, то се приема за краткотрайно – без значение, че може да продължи дни или години. При продължително разстройство на съзнанието достатъчен е обективният извод, че състоянието ще продължи с години, без сигурна благоприятна прогноза.

Видовете продължително разстройство биват:

Постоянна слепота с едното или с двете очи

Втората хипотеза на чл.128, ал.2 НК квалифицира като телесна повреда причиняването на слепота с едното или двете очи. Тълкувателно решение №3/1979г. на Пленума на ВС фиксира кога слепотата е налице – когато увреденият престане да възприема и да разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на светлинни дразнения. Състоянието слепота с едното или двете очи трябва да е постоянно. Това изискване е налице, когато загубата на зрение не може да се възстанови. Подобренията, които настъпват във времето или в резултат на лечението не се взимат под внимание при квалификацията на деянието.

Постоянна глухота

Третата хипотеза на чл. 128, ал.2 НК определя причиняването на постоянна глухота като телесна повреда. Според Тълкувателно решение №3/1979г. на Пленума на ВС под „глухота” трябва да се разбира загубата на слуховата способност на увреденото лице. Тя е налице, когато увреденият не е в състояние да възприеме от най-близко разстояние обикновени звуци, сигнали и говор. Цялостната загуба на слуха на едното ухо не е тежка телесна повреда. Глухотата трябва да е постоянна – да е необратима за цял живот. И тъй като в НК не се посочва изрично дали представлява тежка телесна повреда загубата на едното или двете уши съдебната практика е противоречива. В едни случаи съдилищата приемат, че е налице тежка телесна повреда, когато е загубен слухът на едното ухо, а в други – когато е загубена слуховата функция само на двете уши. Постановление №3.1979г. застъпва втората теза, според него законът защитава цялостната слухова функция, не само на отделното ухо.

Загуба на речта

Според Тълкувателно решение №3/1979г. на Пленума на ВС под загуба на речта трябва да се разбира лишаване на увредения от възможност да изразява мислите си чрез членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с другите хора, т.е. да говори. Разстройството на речта трябва да бъде постоянно, а то е такова, когато е непоправимо. Не е налице такава загуба ако са възникнали само някакви затруднения на говора, изразяващи се в трудно произнасяне на думи, бавно изразяване на мислите, намаляване на силата на звука или когато са настъпили други някакви затруднения. Необходимо е увреденият да е изпаднал в такова състояние, при което той е неспособен да говори, а не само да е затруднен при словестния контакт с хора.

Детеродна неспособност. Загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб

Петата и седмата хипотеза на чл. 128, ал.2 НК квалифицират като тежка телесна повреда причиняването на детеродна неспособност, съответно загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб. Съдебната практика е непротиворечива и последователна.

Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган

Според Постановление №3/1979г. обезобразяването е съществено изменение на човешкия образ, което обикновено го загрозява и предизвиква неприятни психически преживявания в пострадалия. Законът има предвид обезобразяването само на главата, където се намират сетивните органи, а не на други части на тялото

Разстройството на речта се изразява в такива повреди, които засягат функциите на говора, без да е необходимо да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява своите мисли чрез членоразделна реч. Разстройството на сетивен орган представлява частично увреждане на неговата функция, в резултат на което се създава непълноценност в зрението, слуха, обонянието или вкуса.

За да е налице тежка телесна повреда по този състав, е необходимо едновременната наличност на обезобразяване и последвалото от него разстройство на речта или сетивен орган. Разстройството на речта или на сетивен орган, последвало от обезобразяването, трябва да бъде завинаги. От това следва, че и обезобразяването на лицето трябва да бъде завинаги, защото то е предпоставка и обуславя разстройството на речта или сетивния орган. Те са причинени завинаги, когато тяхната продължителност е за цял живот.

Загуба или осакатяване на крак или ръка

Тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК е загубата или осакатяването на крак или ръка. Под загуба на крак или ръка следва да се има предвид цялостното отнемане на тези части на тялото в резултат на увреждането. Осакатяването на крак или ръка е увреждане, при което макар и тези крайници да не са отделени от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената част. Ръката е осакатена, когато последва загуба от китката надолу, отнети са всички пръсти, пълна загуба на четири или два пръста, ако в последният случай са отнети палецът и показалецът. Кракът е осакатен, когато петата или стъпалото са отнети и в резултат на това е изгубена най-съществената част от неговата функция, както и когато неподвижността му последва от парализа.

Според ВС цялостната загуба на крак или ръка при всички случаи представлява тежка телесна повреда, а осакатяването е налице, когато крайникът не е отнет изцяло, но в резултат на увреждането е загубил основните си функции: ръката –хватателна способност, кракът основната си двигателна функция. Ако няма отнемане на функцията и той може да се използва, макар и затруднено, деянието се квалифицира като средна телесна повреда.[49]

Постоянно разстройство на здравето опасно за живота

Тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК представлява постоянното общо разстройство на здравето, опасно а живота. По смисъла на Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС квалификацията съществува при тежко заболяване, което обхваща болестни процеси и състояния с голяма продължителност. Постоянно разстройство има и при увреждане на един орган или система. Определението „постоянно” се отнася за увреждане, което не може да се възстанови и се отнася само до общото разстройство на здравето. Щом причиненото увреждане е било отстранимо и е отстранено, то дължащото се на същото увреждане разстройство на здравето не е постоянно.[50]

Разстройството трябва да е опасно за живота на пострадалия – опасността да е налична и реална. В това отношение липсват противоречия в съдебната практика.[51]

Важна особеност на обективната страна на престъплението по чл.128 НК, както и на телесните повреди по принцип, е, че характерът и степента на увреждане се определят към момента на извършване на деянието, а не в по-късен момент. Обективно настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в зависимост от бъдещи или несигурни възможности.[52] Когато здравословното състояние на пострадалия се подобри, квалификацията не се променя от по-тежка към по-лека. Когато настъпят усложнения, деецът носи отговорност за по-тежкия резултат, независимо, че той е настъпил в по-късен момент.

Противоречия в практиката от обективна страна съществува относно, т,н, привидна идеална съвкупност. При идеална съвкупност деецът извършва две или повече престъпления с едно деяние. В тези случаи е налице едно престъпление, което се квалифицира съобразно по-тежкия резултат. Деецът не носи наказателна отговорност едновременно за тежка и средна телесна повреди, причинени на едно и също лице в съвкупност. Броят на причинените телесни увреждания, независимо дали са еднакви или различни по вид, е от значение при определяне вида и размера на наказанието, а не от правната квалификация на деянието.

Субективна страна:

От субективна страна, трудности в правоприлагането на чл.128, ал.2 във връзка с ал.1 от НК създава разграничаването между опит за умишлено убийство и умишлено нанесена телесна повреда като довършено престъпление.

Тежката телесна повреда по Тълкувателно решение № 28 от 2.06.1975 г. по н. д. № 27/75 г. , ОСНК

Съзнанието на личността е разстроено, когато в психическата дейност на увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално непригоден поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности. Разстройството на съзнанието трябва да бъде продължително. Такова е разстройството, когато то обхваща един дълъг период, изключващ временните и трайни болестни състояния. Продължителността на психическото разстройство може да бъде и за неопределено дълго време, но за съставомерността на престъплението не е необходимо да е завинаги.[53]
Слепота е налице, когато увреденият престане да възприема и да разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на светлинни дразнения. Състоянието на слепота с едното или с двете очи трябва да е постоянно. Това изискване е налице, когато загубата на зрителната функция е от такъв характер, че тя не може да се възстанови. Подобренията, които настъпват във времето или в резултат на лечението, не се вземат предвид при квалификацията на деянието.
Под глухота следва да се разбира загубата на слуховата способност на увреденото лице. Тя е налице, когато увреденият не е в състояние да възприеме от съвсем близко разстояние обикновени звукови сигнали и говор. Цялостната загуба на слуха на едното ухо не е тежка телесна повреда. Глухотата трябва да е постоянна. Това означава, че повредата на слуховата функция трябва да е непоправима за цял живот.
Под загуба на речта се разбира лишаването на увредения от възможността да изразява мислите си чрез членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с другите хора. Разстройството на речта трябва да бъде постоянно, а то е такова, когато е непоправимо.
Обезобразяването представлява такова съществено изменение на човешкия образ, което обективно го загрозява. Законът има предвид обезобразяването само на главата, където се намират сетивните органи. Тежка телесна повреда по този състав е налице при кумулативно причиняване на обезобразяване и разстройство на речта или сетивен орган. Разстройството на речта се изразява в такива повреди, които засягат функцията на говора, без да е необходимо да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява своите мисли чрез говор. Разстройството на сетивен орган е налице, когато се увреди частично или цялостно функцията на зрението, слуха, обонянието или мириса. Разстройството на речта или на сетивен орган като непосредствена последица на обезобразяването трябва да бъде завинаги. Под термина „завинаги“ следва да се разбира, че както обезобразяването, така и разстройството на речта или на сетивен орган едновременно трябва да имат продължителност за целия живот на увредения.
Под загуба на крак или ръка следва да се разбира цялостното отнемане на тези части от тялото в резултат на увреждането. Осакатяването на крак или ръка е такова увреждане, при което, макар и тези крайници да не са отделени от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената им част. Ръката е осакатена, когато последва загуба от китката надолу, отнети са всички пръсти, пълна загуба на четири или на два пръста, ако в последния случай са отнети палецът и показалецът. Кракът е осакатен, когато петата или стъпалото са отнети и в резултат на това е загубена най-съществената част от неговата функция, както и когато неподвижността му последва от парализа.
Общото разстройство на здравето е такова увреждане, което обхваща болестни заболявания с голяма продължителност, без да е необходимо да засегне всички части на организма. За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на опасност за живота на увредения да бъде налице всеки момент. Достатъчно е тя да бъде налична и реална. Относно средните телесни повреди
Всяко ограничаване на зрителната или слуховата способност представлява отслабване на зрението или слуха по смисъла на закона. Отслабването на зрението или слуха трябва да бъде трайна последица от увреждането. Под „трайно отслабване“ се разбира причиняване на затруднения или ограничавания на зрението и слуха през един сравнително по-дълъг период, не по-малко от около тридесет дни, без да се изключва той да продължи неопределено време.
Трайното затрудняване на речта се осъществява чрез засягане на такива органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч.
Трайното затрудняване на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Увреждането на снагата или врата представлява такова затруднение, което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. Затрудненията на крайниците, врата или снагата трябва да бъдат трайни.
Счупването на челюст е самостоятелен признак на деянието, без да е необходимо да се съпътства от избиване на зъби. Това увреждане може да бъде само временно. Под „избиване на зъби“, без които се затруднява дъвченето или говоренето, се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо води до отпадането им. Деянието е съставомерно и при избиване само на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето. Избиването на млечни зъби на деца, без които се затруднява дъвченето или говоренето, е средна телесна повреда по смисъла на закона.
Обезобразяването е такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека. Краткотрайните загрозявания не съставляват средна телесна повреда.
Постоянното разстройство на здравето, неопасно за живота, е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността на организма му да се противопостави на заболявания. Общото разстройство на здравето трябва да бъде непрекъснато и в никой период да не създава опасност за живота на увредения. Сътресението на мозъка съставлява средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота. Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно.
Наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина, са признак от състава на средната телесна повреда само когато е създаден контакт на тези кухини с външната среда. Относно леките телесни повреди
Под разстройство на здравето извън случаите на чл. 128и 129 НКследва да се разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Причиняването на болки и страдания без разстройство на здравето се изразява в най-слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява болка или страдание. Болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие. Страданието е продължаваща болка. Относно други въпроси 17. Характерът и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според най-тежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането, или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние.
В случаите когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.

Особено големи размери – Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК

Законовото понятие „големи размери“ е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а „особено големи размери“ – през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс.

Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за „големи“ и „особено големи“ размери.

Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които „Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички“, както и че „Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими“ (П. З от 1970 – Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).[54]

Използвана литература:

Беленски, Р., Разследване на общоопасни престъпления: Палежи, престъпления по транспорта, престъпления, свързани с наркотици. С.: Сиела, 2010
Костадинова, Р., Транспортни престъпления. Сиела, 2012
Раймундов, Петър и др. Транспортни престъпления: Съдебна практика 1968-2002. /Петър Раймундов, Р. Илкова/ – София: Фенея, 2004.
Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011 – 2020 г.
Приложените Регламенти, Директиви, съдебна практика и др.

[1] Гергинов, А. Наказателно право на Република България. Обща част. Курс лекции. Второ преработено издание. София, 2009, с.112.

[2] Владимиров, Р. Христова, К. Стефанов Наказателно право. Обща част. Основни теоретични положения, тестове, казуси, съдебна практика, с.54

[3] Костадинова, Р. Транспортни престъпления. София, 2021, с. 90-99

[4] Гергинов, А. Наказателно право на Република България. Особена част. Курс лекции. Второ основно и преработено и допълнено издание. С.477

[5] Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д. №8/82г. Пленум на ВС

[6] ТР №2 от 29.11.2007г. по т.д. №2/2007г. ОСНК

[7] Пак там.

[8] Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Р България за периода 2011 – 2020 г.

[9] Пак там

[10] Тълкувателно решение № 28 от 2.06.1975 г. по н. д. № 27/75 г. , ОСНК

[11] Пак там

[12] Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС

[13] Стойнов, Ал. Цит. съч., стр. 111

[14] Решение от 28.11.2008г. на ОС –София по в.н.ч.х.д. №472/2008г. на III н.о. на ВС

[15] Решение №452 от 17.09.1990 на II н.о. на ВС; Решение №362 от 25.05.1973 на I н.о. на ВС; Решение №207 от 25.03.1969 на I н.о. на ВС.

[16] Решение №384 от 19.06.1971г. на I н.о. на ВС

[17] Решение №96от 26.02.1972г. на I н.о. на ВС

[18] Решение №61 от 11.02.1982г. на I н.о. на ВС; Решение №475 от 01.12.2008 г. на ВКС по н.д.496/2008

[19] Решение №19 от 01.03.1993г, на ВК на ВС, Решение №221 от 06.05.1980 г. на I н.о. на ВС

[20] Решение №477 от 25.10.2001 на I н.о. на ВКС; Решение №362 от 25.05.1973 на I н.о. на ВС

[21] Решение №99 от 24.02.2011 на ВКС по н.д. №727/2010, Решение от 10.12.2008 г. на ОС – София по в.н.ч.х.д. №432/2008 г.

[22] Решение №236 от 26.04.1976г. на I н.о. на ВС

[23] Постановление №3/ 79 на Пленума на ВС

[24] Пак там

[25] Решение №564 от 26.05.1980 на III н.о. на ВС

[26] Решение №400 от 20.09.1983 на I н.о. на ВС

[27] Решение №436/19.07.1972г. на II н.о. на ВС, Решение №50/24.06.2009г. на ОС – Разград по в.н.о.х.д. №91/2009г.

[28] Решение №8/26.05.1988г. на ОСНК на ВС, Решение №636/02.12.1972г. на II н.о. на ВС.

[29] Решение №28/19.01.1983г. на I н.о. на ВС, Решение №174/13.03.1971г. на II н.о. на ВС, Решение №352/22.06.2010г. на ВКС по н.д. №298/2010г.

[30] Решение №83/26.02.1987г. на ВК на ВС, Решение 1002 от 29.12.1981г. на III н.о. на ВС

[31] Решение 1046/11.10.1976г.г. на III н.о. на ВС

[32] Решение №499 от 7.12.2011 на ВКС по н.д. №2374/2011г., Решение №69 от 21.05.2009г. н ВтАС по в.н.о.х.д. №73.2009г.

[33] Решение №557/8.10.1996г. на II н.о. на ВС, Решение №779/18.07.1979г. на III н.о. на ВС

[34] Решение №356/5.09.1989г. на ВК на ВС

[35] Присъда №133 от 25.11.2002г. на РС – Козлодуй по н.о.х.д. №58/1998г.

[36] Решение №557/8.10.1996г. на II н.о. на ВС

[37] Решение №61/11.02.1982г. на I н.о. на ВС

[38] Решение №221 от 6.05.1980г. на I н.о. на ВС, Решение №779/18.07.1979г. на III н.о. на ВС.

[39] Решение №4 от 20.01.2002г. на III н.о. на ВКС, Решение №5 от 20.01.1999г. на I н.о. на ВКС, Решение №557 от 08.10.1996г. на II н.о. на ВС

[40] Стойнов, Ал. Наказателно право, Особ. Част, Престъпления против правата на човека. София 2006, с.123

[41] Решение №478/20.08.1996 на II н.о. на ВС, Решение №471 от 16.11.2009. на ВКС по н.д. №602/2009г.

[42] Решение №311 от 28.06.1972г. на I н.о. на ВС, Решение №866/27.08.1969 на III н.о. на ВС, Решение №174 от 10.05.2010г. на ВКС по н.д. №5/2010г., Решение №335 от 03.07.2009г. на III н.о. на ВКС по н.д. №320/2009г.

[43] Решение №713 от 27.01.2005г. по н.д. №373/2004 на ВКС

[44] Решение №93 от 21.10.2009г. на Военно-апелативен съд на РБ по н.д. №88/2009, потвърдено

с Решение №29 от 08.02.2010г. на ВКС по н.д. №662/2009г.

[45] Решение №32/11.03.1991г. на I н.о. на ВС

[46] Решение №193/9.09.1995г. на ВК на ВС

[47] Решение №63/22.02.1999 на II н.о. на ВКС

[48] Решение №1099/25.10.1979 г. на II н.о. на ВС; Решение №295/25.09.1990г. на ВК на ВС.

[49] [49] Решение №83/31.01.1980 г. на III н.о. на ВС, Решение №1257/11.12.1978 г. на III н.о. на ВС, Решение №435/08.04.1971г. на III н.о. на ВС

[50] Решение №557/08.10.1996 г. на II н.о. на ВС

[51] Пак там, Решение №356/05.09.1989 г. на ВК. на ВС

[52] Решение №478/20.08.1996 г. на II н.о. на ВС

[53] Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС

[54] ТР № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК

1. Въведение

2. Транспортни престъпления

3. Сравнителен анализ

Фондация „Отворена Длан“