Проучване на 18 броя културно-исторически обекти с обща история от Допустимата зона в България и Румъния

Проучване на 18 броя културно-исторически обекти с обща история от Допустимата зона в България и Румъния

Проучване на 18 броя културно-исторически обекти с обща история от Допустимата зона в България и Румъния

03.
ДАТА: 21 Октомври 2019 Г.

В началото на проекта е проведена процедура за избор на външни експерти от България и Румъния, които пряко участват в извършването на съвместно проучване и изследване на обекти с обща история, част от културното и историческо наследство от Допустимата зона на България и Румъния. След методически, исторически и тематичен анализ са определени 18 обекта, пропорционално разделени на 9 от Северна България и 9 от Южна Румъния.

Избрани обекти от България:
1. Административна сграда на РИМ Видин / Румънско консулство – Видин;
2. Католически храм „Св. Йосиф“ – с. Бърдарски геран – Враца;
3. Панорама „Плевенска епопея 1877“ – Плевен;
4. Регионален исторически музей Плевен;
5. Държавна търговски гимназия „Димитър Хадживасилев“ – Свищов;
6. Скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ – Русе;
7. хотел „Анна Палас“ / Румънско консулство – Русе;
8. Художествена галерия / Румънско училище – Тутракан;
9. Художествена галерия / Румънски съд – Добрич.

Избрани обекти от Румъния:
1. Манастир „Водица“ – Оршова;
2. Музей на изкуството и етнографията – Калафат;
3. Мостът на Константин Велики – Корабия;
4. Паметникът на независимостта – Турну Мъгуреле;
5. Параклис Стела Марис – Витънешти;
6. Църквата на манастира Дервент – Констанца;
7. Църква „Св. Никола“ – Констанца;
8. Кралският дворец – Констанца;
9. Църква „Св. Йерарх Николай“ и „Св. Троица“ – Истрия.

На база обобщените резултати от проведеното съвместно проучване е изготвена Съвместна Стратегия за опазване, съхранение, устойчиво използване и управление на културното наследство с обща история. Тя представя рамката на за развитие на разнообразната културна инфраструктура в областите с акцент върху архитектурата и културно-историческата стойност на обектите, като очертава перспективите за постигане на общата цел. Разработена е за период от пет години и допринася за ефективното опазване, съхранение и устойчиво управление на културно-историческото наследство в обхвата на Трансграничния район.